СПЕЦИФИЧНАТА СДЕЛКА АПОРТ
Настоящата публикация е свързана с по-задълбоченото разбиране на апорта като специфичен вид сделка. Както при други сделки, тя на практика представлява възмездно прехвърляне на права върху активи, но не е като обикновена сделка за покупко – продажба. Правилното разбиране на процесите, които се задвижват в следствие от нея е от изключителна важност за всички участници в апорта – собственици на активи, управители/учредители на предприятия, вещи лица, счетоводители и т.н. Процесът е сравнително сложен и правно регулиран.
Какво е непарична вноска?
Непаричната вноска представлява прехвърляне на права върху активи срещу акции/дялове, т.е. активи, трансформиращи се в регистриран капитал на търговско предприятие. Регистрираният капитал може да бъде срещнат като наименование и като „записан капитал“. Такъв тип вноска с по-прости думи може да бъде обяснена като еквивалент на парична вноска, но с материален или нематериален характер на вноската. Съществуват два варианта за оформяне на капитала на предприятието. Обичайният и най-опростен вариант е чрез парична вноска на инвеститора. Специфичният втори вариант е чрез вноска, но не в парични знаци, а в права върху активи, които могат да бъдат – права върху недвижими имоти, машини, съоръжения, интелектуална собственост и др.
Какво представлява регистрираният капитал на предприятието?
Разбирането на регистрирания капитал е фундаментално важно. Важно е защото регистрираният капитал значи отговорност. Това е минималната отговорност на предприятието пред своите кредитори. Регистрираният капитал винаги има парично изражение и винаги се публикува като сума в досието на фирмата, за да е максимално достъпен и представлява публична общодостъпна информация. В стопанския живот на фирмата тази сума пари е гаранция, че предприятието е готово да поеме минимум до размера на регистрирания капитал дълговете си. Той е бързата оценка на потенциален инвеститор и потенциален кредитор с какво доверие да се отнесе към предприятието.
Ето например, дружеството с ограничена отговорност (ООД) е един от най-опростените варианти на типична стопанска единица. Самото определение, че е „с ограничена отговорност“ всъщност навежда към капитала на дружеството. Съгласно Търговския закон на Република България, дружествата с ограничена отговорност носят отговорност до размера на техния капитал. Това означава, че собственикът на фирмата и респективно капитала не носи пълна отговорност, не отговаря с личното си имущество, а отговаря пред кредиторите си до размера на имуществото на фирмата. Собственият капитал на фирмата е всъщност имуществото на компанията. Това е специфична величина, представляваща нетното имущество на предприятието. То може да е повече от размера на регистрирания капитал, но не може да е под този размер. Когато бизнесът на фирмата е печеливш, тя увеличава своето богатство и това се отразява в увеличаващ се размер на собствения капитал. Когато обаче фирмата изпитва финансови затруднения и инкасира загуби, тя топи от размера на собствения си капитал и е напълно възможно да достигне и дори да задмине екзистенциалния си минимум и да стопи капитала дори под размера на вписания капитал. Тогава можем да говорим за начална или пълна декапитализация, т.е. когато собственият капитал придобие дори отрицателна стойност. Това означава, че фирмата се намира в потенциален риск от неплатежоспособност. С цел защита на кредиторите, законодателството не толерира фирмата да остане дълго време в състояние под размера на регистрирания капитал. Съществуват законови изисквания да се премине в процедура по намаляване на капитала, да се приемат оздравителни планове или в най-лошия случай да се пристъпи в процедура по ликвидация. Последните няма да бъдат предмет на детайлен анализ, важното в случая е да бъде разбрано, че регистрираният капитал е съществена и най-важна част от отговорността на предприятието. Собственият капитал не бива да бъде в размер под вписания капитал, за да може дружеството да се ползва с доверие от своите кредитори и да бъде предвидим партньор в стопанските отношения.
Каква е процедурата по осъществяването на апорта?
Българското законодателство предвижда консервативен подход при осъществяването на апорта. Процедурата може да бъде оценена като тежка и тромава в сравнение с други европейски държави, които имат далеч по-либерално виждане за осъществяване на апорти, но за сметка на това е гарантирана от държавата. По-долу ще стане ясно защо приетият български модел на процедура като цяло може да бъде квалифициран като добър, т.к. се осъществява чрез детайлен контрол върху формирането на регистрирания капитал чрез непарична вноска. Темата за отговорността, разгледана по-горе, обяснява защо намесата на държавата в процедурата е силна – именно, за да гарантира, до колкото е възможно, правилността при измерването на капитала с цел минималното обезпечаване на кредиторите в българския икономически живот.
Процедурата минава през компетентна българска институция – АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА към Министерство на правосъдието. Желаещият да направи апорт във вид на непарична вноска подава към Агенцията официално искане. Извършва се проверка на документите за собственост и законосъобразност и процедурата продължава с назначаването на три вещи лица, които да извършат оценка на непаричната вноска. След приключване на експертизата на вещите лица за стойността на вноската, се пристъпва към оформянето на прехвърлянето и вписването на новорегистрирания капитал.
Как се извършва оценъчната експертиза от вещите лица?
Вещите лица, извършващи експертиза за оценка на непарична вноска, са хора със специални знания, акредитирани по Закона за независимите оценители с права да извършват оценки на различни видове активи. В зависимост от вида на прехвърляемия актив се избират вещи лица със съответната правоспособност за оценка. Самата оценка се извършва при стриктно спазване на приложимите оценителски стандарти, които се утвърждават от Камара на независимите оценители в България (КНОБ). Към настоящия момент приложими за територията на Република България са Българските стандарти за оценяване (БСО2018). Вещите лица изготвят доклад на експертиза, който съдържа пълно описание и идентификация на непаричната вноска, методите на оценка, оценъчните анализи и разбира се оценъчният резултат, измерен в парични знаци. Срещу измерената от независимите оценители сума в пари за актива могат да бъдат записани съответстващи на дела от капитала на предприятието нови акции или дялове, а регистрираният капитал да бъде увеличен до съответната стойност. Базата на стойност, която се използва при извършването на експертизата е „пазарна стойност“ (или „справедлива стойност“, т.к. има и счетоводен ефект на отразяване на вноската). Идеята е активът да бъде оценен до сума, която действително да е постижима на свободния пазар, в случай, че активът при алтернативно решение бъде продаден/прехвърлен между независими страни. Важното в случая е да бъде посочено, че вещите лица оформят своеобразния максимум на сума пари, която вносителят на вноската може да запише като нов капитал. Това е регулирано чрез чл. 72, алинея 3 от Търговския закон, който казва: (3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 80 от 2006 г.) Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. Правното тълкуване на нормата е сравнително ясно – новорегистрираният капитал не може да превишава сумата от оценката на вещите лица, но може да бъде по-малко, стига вносителят (инвеститорът) да има икономически интерес от това.
Счетоводно и данъчно третиране на апорта
Вносители на непарични вноски могат да бъдат както физически, така и юридически лица (собственици на активи). Тук ще бъдат разгледани и двете възможни хипотези за вносители.
Много е важно да бъде споменато, че при изготвянето на оценката от вещите лица, те трябва да направят съответната проверка дали физическото или юридическото лице вносител не е данъчно задължено лице съгласно Закона за данъка върху добавената стойност, т.е. дали лицето не е регистрирано по ДДС. Т.к. пазарната стойност на актива, дадена от вещите лица, е стойност без каквито и да било утежнения – данъци, такси, акцизи, е важно да се съблюдава дали вносителят е такова задължено лице. Това се прави с цел да не се получи изкривяване в стойността на капитала, т.к. 20% (масова ставка на ДДС) е голямо отклонение, което е хипотетично възможно да се получи като разлика при погрешно третиране.
Редно е да бъде взето предвид и компанията (приемащата фирма), в която влиза актива като вноска, дали не е лице, което е регистрирано по ЗДДС. Това също се прави с цел защита на капитала, т.к. ако е регистрирано лице, то „при равни други условия“, ако активът бъде препродаден, то тя трябва да внесе на държавата съответстващия данък, а за нея да остане съответната нетна сума без данък, чрез който да се гарантират собствениците (или кредиторите). Като цяло ДДС третирането на апорта е доста специфична и не до там лека задача за вещите лица.
Колкото до счетоводното третиране, то за онагледяване ще използваме опростен пример, при който ще приемем, че оценката на вещите лица за актива по апорта е 150 единици. При тази ситуация, в случай, че ръководството вземе решение да се възползва в максимална степен от оценката, то в приемащото дружество ще се получи следното – Кт. на счетоводна сметка „основен капитал“ със 150 единици и огледален запис Дт. на счетоводна сметка, касаещa ДМА 150 единици.
Както споменахме по-горе, ако инвеститорът има интерес, е възможно срещу своя актив да запише и по-малка стойност капитал от стойността в оценката на вещите лица. При това положение в счетоводството на фирмата ще се получи например следното – Кт. на счетоводна сметка „основен капитал“ със 100 единици и Кт. на сметка „Капиталови резерви“ с 50 единици, както и съответстващия им запис от 150 единици в Дт. на сметка, касаеща ДМА.
Интерес буди и какво би било счетоводното отчитане на апорта, ако той се извършва от страна на дружество, а не от физическо лице. По-долу ще разкрием какво точно се случва в счетоводството на самото апортиращо предприятие. Нека да допълним примера от по-горе. Балансовата стойност на актива за апорт допускаме, че е 80 единици. Както казахме, оценката на вещите лица е 150 единици. Фирмата решава, че ще се възползва на 100% от възможността за записване на 150 единици капитал в приемащото дружество. При това положение ще се получи следното – отписване на ДМА 80 единици, записване на 150 единици финансово участие, респективно 70 единици счетоводна печалба. Ако фирмата реши, че има интерес да запише по-малко капитал в приемащото дружество, то ще се получи например следното – отписване на ДМА 80 единици, записване на 100 единици финансово участие, респективно 20 единици счетоводна печалба, независимо от това, че вещите лица са дали оценка за 150 единици. Това е допустимо от закона, както споменахме.
Както анализирахме по-горе, апортът е специфична сделка, водеща след себе си до сума ефекти при съответните икономически вериги и правни отношения. Настоящата публикация не претендира за тотална изчерпаемост на изследваните проблеми, но е добра основа за анализ. В реалния живот са възможни множество други специфики при осъществяването на апорти. Всички детаили трябва добре да бъдат анализирани и най-вече разбирани от всички участници в този вид сделки. Следва да се подходи с необходимото внимание и висок професионализъм.
Автор: Георги Воленов
