Вече повече от 10 години нормативната уредба в Република България чрез редица закони като Данъчно – осигурителния процесуален кодекс и Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министерство на финансите, регулира бизнес отношенията между свързаните лица във връзка с правилното прилагане на данъчното законодателство. Въпреки възрастта на правните норми, стопанските субекти в държавата все още не са напълно наясно с важността от спазването на определено поведение, произтичащо от задълженията за следване на императивни законови норми в лицето на споменатите по-горе.
Какво е задължението на стопанските субекти (фирми и физически лица)?
Най-общо казано това е задължението всички сделки между свързани и несвързани лица да се извършват по пазарни цени.
Защо е необходимо спазването на това условие?
Две са основните причини за стриктното съблюдаване на това задължение от страна на държавата в лицето на органа по приходите НАП:
а) да няма отклонение от данъчното облагане
b) да няма изкривяване на пазарното равновесие
Логически ясни са причините данъчната администрация да търси по-високи приходи за бюджета. Обичайната порочна практика на стопанските субекти при неспазване на пазарните правила е да избегне по-високото (в смисъл на „правилното“) данъчно облагане, ако сделката/ите бяха извършени по реалните пазарни цени при обичайна/и сделка/и при пазарни условия. Извършването на сделки при занижени от пазарните цени, каквато е честата практика, води до отклонение от данъчното облагане и респективно до щета за фиска. Това не се толерира от закона.
От друга страна извършването на сделки при условия, които на хартия (при официално обявяване) не са пазарни, води до изкривяване на пазарното равновесие, което повлиява неблагоприятно цялостната макроикономическа рамка. Това не кореспондира с принципите на пазарната икономика и води след себе си до редица негативни ефекти – увеличаване дела на сивата икономика, подкопаване на важни икономически сектори, ограничаване на инвестициите заради документално лоши показатели, които не са реални, задържане на икономическия растеж, ощетяване на социални групи, неправилно отчитане на БВП и още много други негативни за социалното развитие последствия.
Какво е необходимо да правим като бъдем отговорни стопански субекти?
Ролята, която всеки стопански субект трябва да заеме е – на честен, съвестен и предвидим играч на пазара. Всички сделки, които се осъществяват от физическите и юридическите лица трябва да бъдат извършени на първо място при пазарни условия и след това да бъдат надлежно и правилно документирани при същите условия. Всеки играч на пазара трябва да знае, че предмет на контрол от страна на държавата са сделките между свързаните лица. По тази причина тези сделки се класифицират като „контролирани“. Не са изключение обаче и случаите на контрол и върху „неконтролираните“ сделки. Органът по приходите следи за правилното отчитане и на сделките между независими търговци и също взима отношение, когато има отклонение от данъчното облагане.
Кои са свързани лица?
Дефиниция за свързани лица, съгласно ЗКПО, ДОПК
Понятието „свързани лица” е определено със закон: в т.13 от §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в сила от 01.01.2007г., специален материален закон, е направена препратка към даденото в процесуалния данъчен закон – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ определение за „свързани лица” /§1, т. 3 и 4 от ДОПК/:
Дефиниция за свързани лица, съгласно § 1 т. 3 от ДР на ДОПК
"Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните;
н) (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:
аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна - членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и
бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.
За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви "аа" и "бб".
За местни лица по смисъла на тази разпоредба се смятат и чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност, и чуждестранните физически лица, реализиращи доходи от източник в страната чрез определена база за сделки, осъществени чрез мястото на стопанска дейност или определената база;
о) (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) собствениците на местното юридическо лице и чуждестранното лице в случаите по буква "н".
Дефиниция за свързани лица, съгласно счетоводните стандарти
Съгласно разпоредбите на СС 24 като свързани лица са дефинирани лица (физически и/или юридически), при които едното упражнява контрол или значително влияние (пряко или косвено) върху финансовите и оперативни решения на другото, включително ключовия ръководен персонал.
Предвид различията в дефинициите за свързани лица между националните и международните счетоводни стандарти, както и във връзка с текста в СС 1 „Представяне на финансови отчети” (т.3.2б), че за целите на вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние във финансовите отчети, предприятията следва да прилагат разпоредбите на МСС за неуредени въпроси в НСФОМСП. Т.е. приоритетно се възприемат дефинициите, залегнали в МСС 24.
Съгласно МСС 24 (изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) " Свързано лице " е лице по смисъла на Международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (EO) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ, L 243, 11/09/2002).
Задължени ли сме да документираме сделките между свързаните лица?
Документирането на методологията за трансферно ценообразуване се прилага от лица, извършващи сделки със свързани лица (съгласно легалното определение, дадено в § 1 т. 3 и т.4 от ДР на ДОПК). Всеки данъкоплатец, който осъществява такива сделки, има задължение да докаже съответствието на цените по тези сделки с пазарната цена и причините за отклонението от нея (чл. 116, ал. 2 от ДОПК). Съответствието на цените по контролираните сделки с пазарните цени се доказва с изготвяне на документация, обосноваваща спазването на принципа на независимите пазарни отношения, постановен в чл. 15 от ЗКПО.
Какво представлява документацията по трансферно ценообразуване?
Пример 1 (сложна свързаност от предприятия от група, осъществяващи сделки между свързани лица, вкл. международни външнотърговски сделки):
Masterfile - документи, с информация за групата
Глобалната организационна структура на групата:
Капиталовата структура (включително и на свързаните предприятия от групата); Описание на организационната и оперативна структура на групата; Описание на икономическите дейности и бизнес стратегии в рамките на групата; Общо описание на контролираните сделки с участие на свързани предприятия (характер и стойност);
- Функции, поетите рискове и използваните нематериални активи от различните членове на групата;
- Вътрешнокорпоративната политика за трансферно ценообразуване на международната група;
- Списък на споразуменията за разпределение на разходи, на Споразуменията за предварително ценообразуване (т. нар. Advance Pricing Arrangements APAs) и решения на съдилища или други контролни органи по въпроси на трансферното ценообразуване, засягащи членове на групата.
Документация, специфична за страната
Описание на дейността, функциите и рисковете на местното дружество (информация за стопанската дейност; списък с контролираните сделки; извлечения от финансовите отчети, във връзка със сделките със свързани лица; описание на извършваните функции и поетите рискове и др.)
Методология за трансферно ценообразуване на местното дружество (описание на възприетия метод и причините за избор на този метод; съпоставими сделки, включително критерии за подбор; източници на информация; друга информация, доказваща спазването на принципа на независими пазарни отношения).
Пример 2 (опростен вариант на документацията за трансферно ценообразуване):
Правна и организационна структура на групата; описание на дейността (функции и рискове), списък на свързаните лица, описание на контролираните сделки, приложеният метод, информация за съпоставими сделки.
По какво се различава документацията по трансферно ценообразуване от стандартната пазарна оценка?
Разликите са многобройни, тук ще бъдат обяснени основните. На първо място стандартната пазарна оценка изследва икономическата категория „пазарна стойност“, а документацията за трансферно ценообразуване изследва икономическата категория „пазарна цена“. Въпреки близкия характер на двете категории, между тях няма еднозначен валиден знак за равенство. Извеждането на пазарната стойност се осъществява посредством приложими оценителски подходи и съответстващите им методи за оценка на база приложими стандарти за оценяване, докато методологията за извеждане на пазарната цена е нормативно определена и конкретните методи са визирани в § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормативното обяснение за тяхното правилно приложение е развито в НАРЕДБА № Н-9 ОТ 14 АВГУСТ 2006 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНИТЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ, както и в НАРЪЧНИК ПО ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ, НАП. Различен също така е обекта на анализа – при пазарната оценка това са най-често различни видове активи или дялове на търговски предприятия, докато при документацията за трансферно образуване влизат освен споменатите, но също така и всички видове стоки и услуги от стопанската дейност, респективно заради това съществува разлика и в обхвата на едното и другото изследване.
Инструментариумът на анализите при документацията е доста по-сложен, по-подробен и е нормативно определен. Пример, който в тази насока може да бъде приведен за специфичния инструментариум например е задължителното използване на статистическия метод (модел) на „интер квартилно разпределение“, когато използваме числова ценова редица в анализите. Само разпределените в точно определени квартили цени могат да бъдат възприемани за пазарни и биха могли да бъдат признати за такива. Друг пример е сложното изследване на себестойността и нормата на надбавката, която представлява доказаната печалба. Всъщност изследването на нормата на печалба е специфичен процес, изискващ пълно доказване на рисковете, които формират печалбата. Изследват се печалбите и на други предприятия в сектора. Такъв тип сложни оценъчни методики не са задължителни в обичаен оценителски доклад. Сложността на изследването на пазарната цена изисква по-задълбочени специализирани познания. Стандартната пазарна оценка със своята база на стойност, методи и обхват не отговаря на изискванията за доверие и законност в документацията за трансферно ценообразуване.
Не бихме могли да пренебрегнем темата за отговорността. Ако стандартната пазарна оценка има препоръчителен характер за стойността и тя не е задължителна за страни по сделка, то доказаната пазарна цена в документацията има задължителен характер в прилагането й. Всяка, дори малка грешка в изведената пазарна цена може да доведе до големи финансови щети, както за фиска, така и за предприятието, особено ако оборотите са големи и представляват солидни трансфери на суми. Отговорността се носи от специалистите, извършили анализите на пазарните цени. Това е изключително отговорна задача и носи със себе си редица рискове, които няма как да не бъдат застъпени и взети предвид в ценообразуването на подобна висококвалифицирана разработка.
Как бихме могли да Ви помогнем?
Ние, консултантите от Helan And Co LTD, в качеството ни на дългогодишни експерти от списъка на НАП под № 86 и № 352, имаме квалификацията и опита да създадем за Вас и бизнеса Ви документация по трансферно ценообразуване на най-добра пазарна цена.
Автор: Георги Воленов
ЧАСОВА СТАВКА
70 лв/час
СОФПРИНТ ГРУП АД е част от гупата на
